Родът на Димитър от Баница

29a

Прапрадядо ми Димитър и прапрабаба ми Костадина са родени в село Баница. Дядо Димитър бил таксидиот (от новогр. ταξιδιώτης, „пътник“ – пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир. Същевременно таксидиотът изпълнява мисионерски и общопросветителски функции, свързани най-вече с християнската религия. Таксидиотската служба е най-разпространена по времето на Османското владичество и най-вече през Възраждането). Дядо Димитър с муле обикалял Беломорието, за да събира помощи за манастирите в Атон – „Зограф“ и „Хилендар“. Събраните сведения и книги от неговите пътувания били многобройни и при първото опожаряване на селото дядо Димитър ги заровил близо до църквата, носила някога името “Свети Димитър”, с цел да не бъдат изгорени. Димитър починал млад и какво се е случило после с тези документи, не се знае. Жена му Костадина останала вдовица с невръстния им син Христо. 

Костадина била много красива жена и след смъртта на мъжа й много баничани я искали за жена. Тя отпращала всички и не пожелала да се свърже с никого. Но един ден, когато отивала сама за вода, селянин на име Марко я издебнал и откраднал. Костадина била принудена да му стане жена. Марко бил жесток човек и нито тя, нито синът й Христо от първия брак успели да го обикнат.

На 4 май 1903 г. (21 април по стар стил), четите на войводите Георги Бродалията и Димитър Гущанов, заедно с четата на Гоце Делчев неочаквано са обградени от турски войници в село Баница. За да спаси селото от опожаряване, Гоце дава заповед на четниците да се изтеглят от къщите. За съжаление един от първите куршуми на обсадилите ги турци го улучва. Селото е опожарено – остават само простреляното тяло на Делчев и телата на убитите му другари. Синът на Костадина – Христо, тогава около 6 годишен, се уплашил от пламъците и изскочил от къщи бос. Тиклите били толкова горещи, че горели стъпалата му. Майка му Костадина го грабнала и се затичала към рекичката, която минава край селото (днешна Серовица, навремето Баничка река или Фрътска река) – там повечето хора търсели спасение от пламъците. Оцеляло и след последвалото клане, семейството на Марко и Костадина, както и тези на останалите баничани, търсят помощ и убежище в съседните села: Кърчово, Фращене, Крушово, Ореховец.

Веднъж успели да възстановят своите домове, изминават само 10 години, докато преживеят ужаса от нов погром. През 1913 г., по време на Междусъюзническата война, село Баница е запалено от гръцката армия, като една част от населението е избита, а друга бяга в България. Семейството на Марко и Костадина вече се е увеличило с още три деца – Иван, Георги и Стояна, и е принудено да поеме по друма на бежанската одисея. С по едно муле багаж, само със завивки, те оставят родното огнище и търсят убежище в пределите на свободна България. Заселват се в град Неврокоп (днешен Гоце Делчев), заради близостта му с границата. Те вярват, че един ден ще могат отново да се завърнат по родните си места. До 1913 г. Неврокоп бил малък град с преобладавщо турско население. Бежанците от Серско и Драмско просто погълнали местните жители и започнали да създават нови махали по името на селата, от които дошли – каракьойчани, зъновалии, старчишалии, везмелии, брождени, дутлийчани, ореховчани, клепушналии, височенлии, просоченлии, карлуковалии, гюруджичани, търлислии, мертатьовалии, алистрачани, крушовалии, лакозлии, фращенлии, агриждени, ливадищалии, кърликьойчани, кобалищалии, плевнелии, горенцалии… Баничани се настанили в махалата между старата казарма и Хамам Баир, край дерето, което започвало от Момина кула. Тук свило гнездо и семейството на Марко и Костадина. В тази махала от Баница били семействата на Тенкови, на Маринови, на Свиньови, на Ванката, на Еньо Еньови, на Далеви и други.

Вече порастнал, Христо е изпратен да изпълни военната си служба близо до Одрин. Тогава се разболява тежко и е приютен от една възрастна жена, която в продължение на месеци го лекува и се грижи за него. Христо оздравява, но е много изтощен и се налага да се прибере в Неврокоп. Там среща своята бъдеща съпруга – Елена. Тя също е бежанка, но от село Ореховец, на няколко километра от село Баница, в близост до манастира „Свети Йоан Предтеча“. Майка й, Граматина, се споминала съвсем млада, а Елена и двете й сестри – Тодора и Мария, остават с баща си Божик. След като са принудени да напуснат родното огнище в село Ореховец по време на Междусъюзническата война, семейството търси убежище в Пловдив, където аргатува, за да осигури прехраната си. Там обаче са принудени да изтърпят много обиди от страна на чорбаджиите, които ги имали за „поганци“. Те били горди хора и това ги накарало да напуснат тези места и да се заселят в Неврокоп. Вярват, че близостта с границата може да им помогне един ден да се завърнат в родните места. 

Елена и Христо създават семейство, от което произлиза моята баба Велика, майка на моята майка. Велика е едно от четирите им деца. Благодарение на нея и на вуйчо ми Стоимен, неин брат, мога днес да разкажа тази история.

А каква е вашата?


Аничка Баничка



 

Advertisements

One thought on “Родът на Димитър от Баница

  1. здравеи аз сам иван арнаудов и зивея на онази улица при моя хаман баир кадето сам израснал рода ми произлиза от баница гарция мн искам да проследя корените на рода си но това маи се оказва невазмозно ше ми е приятно да обменим информация която си4ки сме чули от баби дядовци . от други потомци на историческото село баница Иван Арнаудов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: